Душата ми в огън тлее, в пламъци изгарям бавно аз...
не човек,а демон в мен живее, заради този демон аз грешах.
На всичките пороци се отдадох, пари пилеех със замах,
на Дявола робиня станах, с кои очи от Бог да искам прошка
в този час?І
Седем смъртни гряха има, седем пъти съгреших.
Съвестта ми носи черна роба, аз сама си я ушихІ
Но щом съм демон, не разбирам, защо сърцето ми кърви,
вина страшно ме измъчва, нима е възможно демон да скърби??І
А може би останала е капчица надежда за избавлението на
моята душа, някое ангелче невинно се опитва да ме спаси от пропастта...
© Виктория Тодорова Всички права запазени