Демонът в мен
Душата ми в огън тлее, в пламъци изгарям бавно аз...
не човек,а демон в мен живее, заради този демон аз грешах.
На всичките пороци се отдадох, пари пилеех със замах,
на Дявола робиня станах, с кои очи от Бог да искам прошка
в този час?І
Седем смъртни гряха има, седем пъти съгреших.
Съвестта ми носи черна роба, аз сама си я ушихІ
Но щом съм демон, не разбирам, защо сърцето ми кърви,
вина страшно ме измъчва, нима е възможно демон да скърби??І
А може би останала е капчица надежда за избавлението на
моята душа, някое ангелче невинно се опитва да ме спаси от пропастта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тодорова Всички права запазени
