Демонът в мен
Душата ми в огън тлее, в пламъци изгарям бавно аз...
не човек,а демон в мен живее, заради този демон аз грешах.
На всичките пороци се отдадох, пари пилеех със замах,
на Дявола робиня станах, с кои очи от Бог да искам прошка
в този час?І
Седем смъртни гряха има, седем пъти съгреших.
Съвестта ми носи черна роба, аз сама си я ушихІ
Но щом съм демон, не разбирам, защо сърцето ми кърви,
вина страшно ме измъчва, нима е възможно демон да скърби??І
А може би останала е капчица надежда за избавлението на
моята душа, някое ангелче невинно се опитва да ме спаси от пропастта...
© Виктория Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Точно така,Ели ! Угризенята наистина пречистват душата. Щом душата усеща това,значи пламъкът на живота гори. Животът е съвкупност от добро и зло,човек е това,което храни повече в себе си. А аз съм и от добрите и от лошите ! Както е писано,така ще бъде.
-
А може би угризенията на съвестта пречистват душата?!
Не се терзай, Вики, просто живей, както ти е дадено... -
Благодаря ти сърдечно, Elder!!!
-
"Съвестта ми носи черна роба, аз сама си я ушихІ"
Стиховете ми харесаха много, поздравления! -
Разбира се,АлбенчеІ Бог вижда всичко,което правим,накрая ще бъдем съдени и за лошите,и за добрите ни делаІ
-
Поздрави, Вики! Рано помъдряваш... Бог ни чака! Той прощава всичко, стига наистина да съжаляваме и да се стараем да се поправим!
-
Благодаря ти Давид Иванов! Така е Маргарита,грехът е основна човешка характеристика,няма безгрешни хора! Тези от нас,които осъзнават грешките си изпитват вина и търсят прошка. Трябва да изкореним демоните,които са в нас,защото те носят моментно и лъжливо щастие.
-
Много ми хареса, Вики. Страхотно!
-
Всички сме грешни, за жалост! И на всички е предложена прошка. Не всеки я иска и приема! Явно ти си от добрите! Имаш съвест, искаш и приемаш прошка. Е. Тя ще свали черната ти роба и ще те облече в бяла! Със сигурност!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
