Ден

21 may 2009, 23:15

Poesía » Filosófica

827 0 2

Аз вървя и късам рози,
аз вървя, а те растат след мен.
Аз вървя и късам рози,
аз късам, а те вървят след мен.

Аз навън лъчи събирам, пак вървя,
слънцето след мене гасне,
а лъчите съм събрал в ръка,
слънцето гасне, аз към нощта вървя.

После бягам, събирам тъмнина,
няма вятър, няма нищо, няма светлина.
Само откъснатите рози, това е красота.
Бягам, розите след мен.

Сега отново е ден и късам рози,
лъчите слънчеви събирам,
да, само това аз искам.
Рози, слънце, нощ спокойна,
дни на свобода.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-05-22T01:24:46+03:00

В неоткъснатите е красотата... в тия, които се отдалечават от теб... Звучи ми така: Бягам - те от мен...
akonitin (Никодим Сертов)

2009-05-22T00:28:12+03:00

Малко на кошмар ми прилича - "Нощта на розите зомбита 2"