21 may 2009, 23:15

Ден

1.1K 0 2

Аз вървя и късам рози,
аз вървя, а те растат след мен.
Аз вървя и късам рози,
аз късам, а те вървят след мен.

 

Аз навън лъчи събирам, пак вървя,
слънцето след мене гасне,
а лъчите съм събрал в ръка,
слънцето гасне, аз към нощта вървя.

 

После бягам, събирам тъмнина,
няма вятър, няма нищо, няма светлина.
Само откъснатите рози, това е красота.
Бягам, розите след мен.

 

Сега отново е ден и късам рози,
лъчите слънчеви събирам,
да, само това аз искам.
Рози, слънце, нощ спокойна,
дни на свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Граматиков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В неоткъснатите е красотата... в тия, които се отдалечават от теб... Звучи ми така: Бягам - те от мен...
  • Малко на кошмар ми прилича - "Нощта на розите зомбита 2"

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...