21 мая 2009 г., 23:15

Ден

1.1K 0 2

Аз вървя и късам рози,
аз вървя, а те растат след мен.
Аз вървя и късам рози,
аз късам, а те вървят след мен.

 

Аз навън лъчи събирам, пак вървя,
слънцето след мене гасне,
а лъчите съм събрал в ръка,
слънцето гасне, аз към нощта вървя.

 

После бягам, събирам тъмнина,
няма вятър, няма нищо, няма светлина.
Само откъснатите рози, това е красота.
Бягам, розите след мен.

 

Сега отново е ден и късам рози,
лъчите слънчеви събирам,
да, само това аз искам.
Рози, слънце, нощ спокойна,
дни на свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Граматиков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В неоткъснатите е красотата... в тия, които се отдалечават от теб... Звучи ми така: Бягам - те от мен...
  • Малко на кошмар ми прилича - "Нощта на розите зомбита 2"

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...