ivokriloto (Ивайло Граматиков)
24 7
May 21, 2009, 11:15 PM

Ден 

  Poetry » Phylosophy
753 0 2

Аз вървя и късам рози,
аз вървя, а те растат след мен.
Аз вървя и късам рози,
аз късам, а те вървят след мен.

 

Аз навън лъчи събирам, пак вървя,
слънцето след мене гасне,
а лъчите съм събрал в ръка,
слънцето гасне, аз към нощта вървя.

 

После бягам, събирам тъмнина,
няма вятър, няма нищо, няма светлина.
Само откъснатите рози, това е красота.
Бягам, розите след мен.

 

Сега отново е ден и късам рози,
лъчите слънчеви събирам,
да, само това аз искам.
Рози, слънце, нощ спокойна,
дни на свобода.

© Ивайло Граматиков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В неоткъснатите е красотата... в тия, които се отдалечават от теб... Звучи ми така: Бягам - те от мен...
  • Малко на кошмар ми прилича - "Нощта на розите зомбита 2"
Random works
: ??:??