Ден

24 jul 2009, 11:00

Poesía » Civil

759 0 1

Ден
Във шепите си нося своя ден -
приказна жива вода,
но слънчев лъч краде я от мен
да нахрани своята светлина.
И от дланите, пълни с надежда,
душата бедна бавно се изцежда.
Поглъща я жадно небесната плът,
без вяра ще вървя по своя път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ден

Искате да прочетете повече?

Propuestas