Ден
Във шепите си нося своя ден -
приказна жива вода,
но слънчев лъч краде я от мен
да нахрани своята светлина.
И от дланите, пълни с надежда,
душата бедна бавно се изцежда.
Поглъща я жадно небесната плът,
без вяра ще вървя по своя път.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Соня Кацарска Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
