24 jul 2009, 11:00

Ден 

  Poesía » Civil
717 0 1

 

 

 Ден

 

Във шепите си нося своя ден -

приказна жива вода,

но слънчев лъч краде я от мен

да нахрани своята светлина.

 

И от дланите, пълни с надежда,

душата бедна бавно се изцежда.

Поглъща я жадно небесната плът,

без вяра ще вървя по своя път.

 

 

© Соня Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вярвай!"дланите, пълни с надежда,

    душата "....пълна с вяра! Поздрави!/6/
Propuestas
: ??:??