Ден без пойни птички

rudin (Иван Христов)
865 1445

30 abr 2016, 9:05

Poesía » Otra

519 0 3

Да имам ден един блажен,

през който нищо да не правя,

ей тъй – на гръб и по корем,

на хълбок – да се излежавам.

Да прочета любим роман

и сериала да изгледам,

а телефонът да е ням

и стаята ми – във безреда.

На кой му трябвам, да звъни! –

и утре ден ще бъде Божи.

И мисълта да не кълни,

и нищо да не ме тревожи.

Дори и гениален стих,

тъй неочакван – да ми хрумне,

да няма лист край мен с молив

до вас да стигне мисъл умна.

То значи, че съм изживял

един изгубен ден за всички.

За миг дори не съм мечтал

за свят такъв – без пойни птички.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.