Да имам ден един блажен,
през който нищо да не правя,
ей тъй – на гръб и по корем,
на хълбок – да се излежавам.
Да прочета любим роман
и сериала да изгледам,
а телефонът да е ням
и стаята ми – във безреда.
На кой му трябвам, да звъни! –
и утре ден ще бъде Божи.
И мисълта да не кълни,
и нищо да не ме тревожи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up