Ден без пойни птички
Да имам ден един блажен,
през който нищо да не правя,
ей тъй – на гръб и по корем,
на хълбок – да се излежавам.
Да прочета любим роман
и сериала да изгледам,
а телефонът да е ням
и стаята ми – във безреда.
На кой му трябвам, да звъни! –
и утре ден ще бъде Божи.
И мисълта да не кълни,
и нищо да не ме тревожи.
Дори и гениален стих,
тъй неочакван – да ми хрумне,
да няма лист край мен с молив
до вас да стигне мисъл умна.
То значи, че съм изживял
един изгубен ден за всички.
За миг дори не съм мечтал
за свят такъв – без пойни птички.
© Иван Христов All rights reserved.
