16 jun 2007, 12:50

Ден и Нощ

  Poesía
637 0 1

Аз съм светлата магия,
огряваща твоя ден.
Внасям в него
жар и топлина,
нежност и любов.
С ефирна бяла рокля -
харесва ми да съм красива.
Усмихвам се тъй чисто,
като бистър ручей в
планина зелена.
Звукът на китарата
е пътят, който следвам -
жив, див и чувствен.
Това съм аз - Денят,
светлината в твоя ден.
Пада нощта - сега си ти наред.
Мрачен и леден,
на чувства си беден.
Обсебваш съня ми,
вледеняваш нощта ми,
убиваш ме с мощта си.
Все опитвам се да те докосна,
да стопя всеки спомен лош,
но не те достигам - все ми бягаш.
Като Ден и Нощ
се желаем и гоним,
но май писано ни е вечно
разделени с теб да сме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нито ноща може без деня,
    нито деня без ноща!
    Нещата може и да имат друг обрат!
    Не спирай да вярваш, Софи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...