16 jun 2007, 12:50

Ден и Нощ

  Poesía
633 0 1

Аз съм светлата магия,
огряваща твоя ден.
Внасям в него
жар и топлина,
нежност и любов.
С ефирна бяла рокля -
харесва ми да съм красива.
Усмихвам се тъй чисто,
като бистър ручей в
планина зелена.
Звукът на китарата
е пътят, който следвам -
жив, див и чувствен.
Това съм аз - Денят,
светлината в твоя ден.
Пада нощта - сега си ти наред.
Мрачен и леден,
на чувства си беден.
Обсебваш съня ми,
вледеняваш нощта ми,
убиваш ме с мощта си.
Все опитвам се да те докосна,
да стопя всеки спомен лош,
но не те достигам - все ми бягаш.
Като Ден и Нощ
се желаем и гоним,
но май писано ни е вечно
разделени с теб да сме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нито ноща може без деня,
    нито деня без ноща!
    Нещата може и да имат друг обрат!
    Не спирай да вярваш, Софи!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...