Jun 16, 2007, 12:50 PM

Ден и Нощ

  Poetry
632 0 1

Аз съм светлата магия,
огряваща твоя ден.
Внасям в него
жар и топлина,
нежност и любов.
С ефирна бяла рокля -
харесва ми да съм красива.
Усмихвам се тъй чисто,
като бистър ручей в
планина зелена.
Звукът на китарата
е пътят, който следвам -
жив, див и чувствен.
Това съм аз - Денят,
светлината в твоя ден.
Пада нощта - сега си ти наред.
Мрачен и леден,
на чувства си беден.
Обсебваш съня ми,
вледеняваш нощта ми,
убиваш ме с мощта си.
Все опитвам се да те докосна,
да стопя всеки спомен лош,
но не те достигам - все ми бягаш.
Като Ден и Нощ
се желаем и гоним,
но май писано ни е вечно
разделени с теб да сме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нито ноща може без деня,
    нито деня без ноща!
    Нещата може и да имат друг обрат!
    Не спирай да вярваш, Софи!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...