22 jul 2010, 14:15

Ден и Нощ 

  Poesía » Del paisaje
1800 0 10

Слънце блесна в жълто-ярко

 сред лазурено небе,

пъстро с облаци от мляко,

 плиснато от нечии ръце.


Смугла птица синьото разпори,

 с вятъра разперила крила.

Детска глъч кънтеше от далеко,

пеейки сопрано през плета.


Бавничко денят изтече,

 слънцето се завъртя.

Във симфония от звуци

 потопи се дворът у дома.



После пак заглъхва всичко

 и една светулка е сама.

В приказна, уханна вечер,

 в чудна, звездна пъстрота!


Тишината бързо си отиде,

куче някъде зала,

после друго му отвърна

 в закачлива суета.


А щурец засвирва песен,

птица с него си запя.

Тих вечерник летен, нежен

във листата прошумя.


Кръговрат безкраен, безметежен

пред очите ми се завъртя,

като блус - любовна песен,

в ритъм залюляла се снага.



© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??