Слънце блесна в жълто-ярко
сред лазурено небе,
пъстро с облаци от мляко,
плиснато от нечии ръце.
Смугла птица синьото разпори,
с вятъра разперила крила.
Детска глъч кънтеше от далеко,
пеейки сопрано през плета.
Бавничко денят изтече,
слънцето се завъртя.
Във симфония от звуци
потопи се дворът у дома.
После пак заглъхва всичко
и една светулка е сама.
В приказна, уханна вечер,
в чудна, звездна пъстрота!
Тишината бързо си отиде,
куче някъде зала,
после друго му отвърна
в закачлива суета.
А щурец засвирва песен,
птица с него си запя.
Тих вечерник летен, нежен
във листата прошумя.
Кръговрат безкраен, безметежен
пред очите ми се завъртя,
като блус - любовна песен,
в ритъм залюляла се снага.
© Искра Радева Николова Всички права запазени