Ден и нощ
През деня усмихвам ви се искрено.
Нощес това потъва във забрава.
Не се опитвам, но успявам вихрено
да ви завладея, а светлината си остава.
През деня съм ангел - за злото сляп.
Нощес тъмата черна ме обгръща
и показва ми несгодите на този свят,
който страховете и мечтите преобръща.
През деня забравям своите проблеми.
Нощес връхлитат ме като лавина.
Защото само тогава виждам промени,
които денем като камък ще подмина.
През деня съм шарена като дъгата.
Нощес приемам едноцветен облик.
Когато и за себе си съм само непозната,
аз откликвам на отчаяния повик.
През деня съм със добро запомняна.
Нощес ме посещават ловки демони,
които ми предлагат любовта покварена,
а аз приемам я под формата на спомени.
През деня от тълпата бурна съм пометена.
Нощес единствена съм с тишината.
Понеже емоционалното кълбо заплетено
се нуждае от разплитане чрез самотата.
През деня съм истинска, но и фалшива.
Нощес съм нито едно от двете.
Нощта е тази, даваща ми перспектива
как да се справя сама с враговете.
През деня съм всичко, ала пък и нищо.
Нощес усещам пълната ми празнота.
Заемам се отново живота да разнищя.
Ако ще да ослепея, аз ще видя красота.
© Биби Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чувствата, които една творба предизвиква в своите читатели са неподправеният критерий за успеха на творбата. А чувствата, които предизвикват такива коментари у един творец, са блаженство. Благодаря, че ми го дарихте!
-
Много красиво написано и много истинско! Искрени поздравления! Успяхте да ме разчувствате! Продължавайте!
-
Много благодаря!
-
Много е хубаво! Поздравления и от мен!
-
А аз изпивам с огромна радост твоите коментари, Лили.
Силно трогната ме оставят всеки път.
А още по-радостна съм, когато посланието ми е разбрано. Ти успяваш всеки път, което предизвиква възхита към теб.
Благодаря ти искрено.. -
"През деня съм истинска, но и фалшива.
Нощес съм нито едно от двете.
Нощта е тази, даваща ми перспектива
как да се справя сама с враговете.
През деня съм всичко, ала пък и нищо.
Нощес усещам пълната ми празнота.
Заемам се отново живота да разнищя.
Ако ще да ослепея, аз ще видя красота."
Всеки стих ме усмихваше все повече, въпреки тъгата и със нетърпение очаквах да видя надеждата. Видях я. И я усетих. Влюбих се във този вдъхновяваш финал, символ на новото начало, в което отново човек се бори за светлина, красота и любов. А ако всичко беше идеално, нямаше да има за какво да се борим и нямаше да съществуваме. Утопията не е просто място или цел, не и рай, тя е мястото където се намираш по пътя и самото място. Много философска и красива творба. Истинска!
Поздравления Биби! Още много усмивки, вдъхновение и любов на въпреки всичко!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
