Ден и нощ
През деня усмихвам ви се искрено.
Нощес това потъва във забрава.
Не се опитвам, но успявам вихрено
да ви завладея, а светлината си остава.
През деня съм ангел - за злото сляп.
Нощес тъмата черна ме обгръща
и показва ми несгодите на този свят,
който страховете и мечтите преобръща.
През деня забравям своите проблеми.
Нощес връхлитат ме като лавина.
Защото само тогава виждам промени,
които денем като камък ще подмина.
През деня съм шарена като дъгата.
Нощес приемам едноцветен облик.
Когато и за себе си съм само непозната,
аз откликвам на отчаяния повик.
През деня съм със добро запомняна.
Нощес ме посещават ловки демони,
които ми предлагат любовта покварена,
а аз приемам я под формата на спомени.
През деня от тълпата бурна съм пометена.
Нощес единствена съм с тишината.
Понеже емоционалното кълбо заплетено
се нуждае от разплитане чрез самотата.
През деня съм истинска, но и фалшива.
Нощес съм нито едно от двете.
Нощта е тази, даваща ми перспектива
как да се справя сама с враговете.
През деня съм всичко, ала пък и нищо.
Нощес усещам пълната ми празнота.
Заемам се отново живота да разнищя.
Ако ще да ослепея, аз ще видя красота.
© Биби All rights reserved.
