23 sept 2009, 13:36

Ден мой

  Poesía » Otra
2.6K 2 33

Есента пак отваря палитрата в мен,

цветовете сами се изливат

и шептят на ухото на новия ден:

Облечи се в премяна красива!

И макар че нощта си отхапва от теб

малки късчета слънце и блясък,

а дъждецът намята те с облачен креп

и разваля дворците от пясък,

ти си все пак прекрасен и толкова жив!

Нека влезем с теб в приказка стара!

Да забравим, че утре ще станеш мъглив!

Подари ми вълшебна омара!

Обгърни ме със щедрост и в нея ме скрий

за защита от вихрите зимни

и сълзите ми с устни от нежност изпий –

жест на топла и кротка взаимност!

Пофлиртувай с косите ми – палав ерген! –

нека бъда отново любима!

Моят светъл, любим, златен есенен ден!

Да не мисля за дългата зима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...