23 sept 2009, 13:36

Ден мой

  Poesía » Otra
2.6K 2 33

Есента пак отваря палитрата в мен,

цветовете сами се изливат

и шептят на ухото на новия ден:

Облечи се в премяна красива!

И макар че нощта си отхапва от теб

малки късчета слънце и блясък,

а дъждецът намята те с облачен креп

и разваля дворците от пясък,

ти си все пак прекрасен и толкова жив!

Нека влезем с теб в приказка стара!

Да забравим, че утре ще станеш мъглив!

Подари ми вълшебна омара!

Обгърни ме със щедрост и в нея ме скрий

за защита от вихрите зимни

и сълзите ми с устни от нежност изпий –

жест на топла и кротка взаимност!

Пофлиртувай с косите ми – палав ерген! –

нека бъда отново любима!

Моят светъл, любим, златен есенен ден!

Да не мисля за дългата зима...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нелиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...