23.09.2009 г., 13:36

Ден мой

2.6K 2 33

Есента пак отваря палитрата в мен,

цветовете сами се изливат

и шептят на ухото на новия ден:

Облечи се в премяна красива!

И макар че нощта си отхапва от теб

малки късчета слънце и блясък,

а дъждецът намята те с облачен креп

и разваля дворците от пясък,

ти си все пак прекрасен и толкова жив!

Нека влезем с теб в приказка стара!

Да забравим, че утре ще станеш мъглив!

Подари ми вълшебна омара!

Обгърни ме със щедрост и в нея ме скрий

за защита от вихрите зимни

и сълзите ми с устни от нежност изпий –

жест на топла и кротка взаимност!

Пофлиртувай с косите ми – палав ерген! –

нека бъда отново любима!

Моят светъл, любим, златен есенен ден!

Да не мисля за дългата зима...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...