Ден мой
Есента пак отваря палитрата в мен,
цветовете сами се изливат
и шептят на ухото на новия ден:
Облечи се в премяна красива!
И макар че нощта си отхапва от теб
малки късчета слънце и блясък,
а дъждецът намята те с облачен креп
и разваля дворците от пясък,
ти си все пак прекрасен и толкова жив!
Нека влезем с теб в приказка стара!
Да забравим, че утре ще станеш мъглив!
Подари ми вълшебна омара!
Обгърни ме със щедрост и в нея ме скрий
за защита от вихрите зимни
и сълзите ми с устни от нежност изпий –
жест на топла и кротка взаимност!
Пофлиртувай с косите ми – палав ерген! –
нека бъда отново любима!
Моят светъл, любим, златен есенен ден!
Да не мисля за дългата зима...
© Нелиса All rights reserved.
