18 abr 2014, 20:18

Ден не като ден

  Poesía » Otra
940 0 0

Ден не като ден, мрачен е,
погледът празен, сякаш прозрачен е.
Удар на камбана, плач ехтеше,
безмълвен стоеше и го болеше.


Зарови свой баща де го е възпитал,
отговор дал на що той питал.
Мрачно бе - дъжд се сипеше,
за последно той пръст да посипеше.


Винце да полееше за баща си,
клета майчица остави и дъщеря си.
Тъжната мелодия на мрака свиреше,
в небето момчето се взираше.
Светлината мрака взе да разсича,
завинаги, където и да е, ще го обича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Луджов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...