Ден не като ден

Ден не като ден, мрачен е,
погледът празен, сякаш прозрачен е.
Удар на камбана, плач ехтеше,
безмълвен стоеше и го болеше.

Зарови свой баща де го е възпитал,
отговор дал на що той питал.
Мрачно бе - дъжд се сипеше,
за последно той пръст да посипеше.

Винце да полееше за баща си,
клета майчица остави и дъщеря си.
Тъжната мелодия на мрака свиреше,
в небето момчето се взираше.
Светлината мрака взе да разсича,
завинаги, където и да е, ще го обича.