Ще ми простиш ли, за сълзите които изплаках и за безсънните нощи?
Ще ми простиш ли, за грешките и за моментите в които съм те разплаквал?
Ще ми простиш ли, за всяка поезия с която съм бил причина за насълзените ти очи?
Ще ми простиш ли, за моментите в които си била тъжна, а аз не съм ти помогнал?

Ще ми простиш ли, за това, че разстоянието ни дели и не мога да съм до теб?
Ще ми простиш ли, че съм толкова добър, но за жалост много те ревнувам?
Ще ми простиш ли, за това, че си ми нужна и без теб не мога да продължа напред?
Ще ми простиш ли, че се влюбих по този начин и толкова много аз те обичам?

Ще ми простиш ли? Защото днес е ден за прошка и за всичко аз се извинявам!
Ще ми простиш ли? Защото ако някога съм те наранил, искрено днес съжалявам!
Ще ми простиш ли? Защото с тази поезия ти се извинявам и те моля за прошка!
Ще ми простиш ли? Твоя отговор ще чакам, защото за грешките аз не мога да си простя!