Feb 24, 2015, 9:09 PM

Ден за прошка

  Poetry » Love
676 0 1

Ще ми простиш ли, за сълзите които изплаках и за безсънните нощи?
Ще ми простиш ли, за грешките и за моментите в които съм те разплаквал?
Ще ми простиш ли, за всяка поезия с която съм бил причина за насълзените ти очи?
Ще ми простиш ли, за моментите в които си била тъжна, а аз не съм ти помогнал?

Ще ми простиш ли, за това, че разстоянието ни дели и не мога да съм до теб?
Ще ми простиш ли, че съм толкова добър, но за жалост много те ревнувам?
Ще ми простиш ли, за това, че си ми нужна и без теб не мога да продължа напред?
Ще ми простиш ли, че се влюбих по този начин и толкова много аз те обичам?

Ще ми простиш ли? Защото днес е ден за прошка и за всичко аз се извинявам!
Ще ми простиш ли? Защото ако някога съм те наранил, искрено днес съжалявам!
Ще ми простиш ли? Защото с тази поезия ти се извинявам и те моля за прошка!
Ще ми простиш ли? Твоя отговор ще чакам, защото за грешките аз не мога да си простя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето от къде още идва. Първо ти си прости. После се научи да се обичаш. Следва - да обичаш останалите и всичко ще си дойде на мястото.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...