ДЕН ЗА ПРОШКА
Той добър е светът, ала ние сме лоши стопани.
И защо ли за всичко все другият да ни е крив?
Кой ли повод е дал да се мислим за богоизбрани –
досието ни Господ ли писа със златен молив?
Ако ливне дъждът над поля, прималели от жажда,
той цветята не пита и даже улука ръждив –
кой е пръв, кой красив, или кой в пепелище е раждан.
А попива в пръстта и от тази любов е щастлив.
Нямам повод да трупам в сърцето си тонове сажди.
Има съдник единствен и зная, че той е над мен.
Завистта ако пусна в душата си – да ме разяжда, ...