14 dic 2006, 9:29

Денят

Poesía

879 0 2

Някак съвсем машинално,
като в позната игра,
просто,почти ритуално
влизам в деня си сега:
грим като намек въздушен,
капка парфюмна измислица...
В себе си тихо се вслушвам
и си подреждам мислите:
Кошер разбунен ! Кога
ще ви усетя спокойни?
Вечният спорещ рояк,
пълен с бъбриви спомени!
Как ще е в новия ден?-
бой ? приключение сладко?
Тайнството вземам в ръце-
влизам във тази загадка.
12.12.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Етчи (Анета Саманлиева)

Едва ли някога спокойни
ще можем да усетим дните ...
Напрегнати, все забързани
преминаваме през годините.

Много хубав стих Ружена.

Поздрав и усмивка.

2007-01-03T13:05:53+02:00
didislava (Дидислава)

Много, много хубаво...Денят е загадка, мислите - кошер, допадаш ми с всеки следващ стих!

2006-12-16T08:23:15+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0