14 дек. 2006 г., 09:29

Денят

880 0 2

Някак съвсем машинално,
като в позната игра,
просто,почти ритуално
влизам в деня си сега:
грим като намек въздушен,
капка  парфюмна измислица...
В себе си тихо се вслушвам
и си подреждам мислите:
Кошер разбунен ! Кога
ще ви усетя спокойни?
Вечният спорещ рояк,
пълен с бъбриви спомени!
Как ще е в новия ден?-
бой ? приключение сладко?
Тайнството вземам в ръце-
влизам във тази загадка.
                   12.12.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ружена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едва ли някога спокойни
    ще можем да усетим дните ...
    Напрегнати, все забързани
    преминаваме през годините.

    Много хубав стих Ружена.

    Поздрав и усмивка.
  • Много, много хубаво...Денят е загадка, мислите - кошер, допадаш ми с всеки следващ стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...