Някак съвсем машинално,
като в позната игра,
просто,почти ритуално
влизам в деня си сега:
грим като намек въздушен,
капка парфюмна измислица...
В себе си тихо се вслушвам
и си подреждам мислите:
Кошер разбунен ! Кога
ще ви усетя спокойни?
Вечният спорещ рояк,
пълен с бъбриви спомени!
Как ще е в новия ден?-
бой ? приключение сладко?
Тайнството вземам в ръце-
влизам във тази загадка.
12.12.2006г.
© Ружена All rights reserved.
ще можем да усетим дните ...
Напрегнати, все забързани
преминаваме през годините.
Много хубав стих Ружена.
Поздрав и усмивка.