Някак съвсем машинално,
като в позната игра,
просто,почти ритуално
влизам в деня си сега:
грим като намек въздушен,
капка парфюмна измислица...
В себе си тихо се вслушвам
и си подреждам мислите:
Кошер разбунен ! Кога
ще ви усетя спокойни?
Вечният спорещ рояк,
пълен с бъбриви спомени!
Как ще е в новия ден?-
бой ? приключение сладко?
Тайнството вземам в ръце-
влизам във тази загадка.
12.12.2006г.
© Ружена All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
