7 may 2007, 13:04

ДЕНЯТ ДА Е В МЕН

  Poesía
1K 0 3

ДЕНЯТ ДА Е В МЕН


Обичам да пиша

може би толкова, колкото да дишам.

Обичам да тичам със думи

може би толкова, колкото ме е страх от страха ми.


Вълнуват ме листът, химикалката

може би толкова, колкото вълнува ме свалката.

Вълнуват ме вдъхновените ръце

може би толкова, колкото обичащо сърце.


Харесват ми белите листи

може би толкова, колкото широките писти.

Харесват ми милите навици

може би толкова, колкото смешните намеци.


Харесвам светът, когато е пролет

може би толкова, колкото птиците в полет.

Харесвам очите на светлия ден

може  би толкова, колкото денят да е в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...