ДЕНЯТ ДА Е В МЕН
ДЕНЯТ ДА Е В МЕН
Обичам да пиша
може би толкова, колкото да дишам.
Обичам да тичам със думи
може би толкова, колкото ме е страх от страха ми.
Вълнуват ме листът, химикалката
може би толкова, колкото вълнува ме свалката.
Вълнуват ме вдъхновените ръце
може би толкова, колкото обичащо сърце.
Харесват ми белите листи
може би толкова, колкото широките писти.
Харесват ми милите навици
може би толкова, колкото смешните намеци.
Харесвам светът, когато е пролет
може би толкова, колкото птиците в полет.
Харесвам очите на светлия ден
може би толкова, колкото денят да е в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Георгиева Всички права запазени
