May 7, 2007, 1:04 PM

ДЕНЯТ ДА Е В МЕН

  Poetry
1K 0 3

ДЕНЯТ ДА Е В МЕН


Обичам да пиша

може би толкова, колкото да дишам.

Обичам да тичам със думи

може би толкова, колкото ме е страх от страха ми.


Вълнуват ме листът, химикалката

може би толкова, колкото вълнува ме свалката.

Вълнуват ме вдъхновените ръце

може би толкова, колкото обичащо сърце.


Харесват ми белите листи

може би толкова, колкото широките писти.

Харесват ми милите навици

може би толкова, колкото смешните намеци.


Харесвам светът, когато е пролет

може би толкова, колкото птиците в полет.

Харесвам очите на светлия ден

може  би толкова, колкото денят да е в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...