May 7, 2007, 1:04 PM

ДЕНЯТ ДА Е В МЕН

  Poetry
1K 0 3

ДЕНЯТ ДА Е В МЕН


Обичам да пиша

може би толкова, колкото да дишам.

Обичам да тичам със думи

може би толкова, колкото ме е страх от страха ми.


Вълнуват ме листът, химикалката

може би толкова, колкото вълнува ме свалката.

Вълнуват ме вдъхновените ръце

може би толкова, колкото обичащо сърце.


Харесват ми белите листи

може би толкова, колкото широките писти.

Харесват ми милите навици

може би толкова, колкото смешните намеци.


Харесвам светът, когато е пролет

може би толкова, колкото птиците в полет.

Харесвам очите на светлия ден

може  би толкова, колкото денят да е в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...