21 feb 2005, 6:53

Денят е наш

  Poesía
2.2K 0 10

Денят e малка пясъчна икона,
а по прозорците му - аз съм стъклопис,
гравиран с устните извити на Мадона
и с багри пъстри на разгърнат ръкопис...

Денят е малка казана молитва,
с която скитничето, тръгвайки на път
благослови земята по която стъпвам
докато мери с поглед райския й кът...

Денят е също слънчева тръпчинка
върху лицето на безкрайният живот,
а аз съм малката и бяла песъчинка
под чистия и светъл небосвод ...

Денят е наш! Усещам благостта му
и нека заедно с любов да го градим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...