Feb 21, 2005, 6:53 AM

Денят е наш

  Poetry
2.2K 0 10

Денят e малка пясъчна икона,
а по прозорците му - аз съм стъклопис,
гравиран с устните извити на Мадона
и с багри пъстри на разгърнат ръкопис...

Денят е малка казана молитва,
с която скитничето, тръгвайки на път
благослови земята по която стъпвам
докато мери с поглед райския й кът...

Денят е също слънчева тръпчинка
върху лицето на безкрайният живот,
а аз съм малката и бяла песъчинка
под чистия и светъл небосвод ...

Денят е наш! Усещам благостта му
и нека заедно с любов да го градим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...