Feb 21, 2005, 6:53 AM

Денят е наш

  Poetry
2.2K 0 10

Денят e малка пясъчна икона,
а по прозорците му - аз съм стъклопис,
гравиран с устните извити на Мадона
и с багри пъстри на разгърнат ръкопис...

Денят е малка казана молитва,
с която скитничето, тръгвайки на път
благослови земята по която стъпвам
докато мери с поглед райския й кът...

Денят е също слънчева тръпчинка
върху лицето на безкрайният живот,
а аз съм малката и бяла песъчинка
под чистия и светъл небосвод ...

Денят е наш! Усещам благостта му
и нека заедно с любов да го градим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...