21.02.2005 г., 6:53

Денят е наш

2.2K 0 10

Денят e малка пясъчна икона,
а по прозорците му - аз съм стъклопис,
гравиран с устните извити на Мадона
и с багри пъстри на разгърнат ръкопис...

Денят е малка казана молитва,
с която скитничето, тръгвайки на път
благослови земята по която стъпвам
докато мери с поглед райския й кът...

Денят е също слънчева тръпчинка
върху лицето на безкрайният живот,
а аз съм малката и бяла песъчинка
под чистия и светъл небосвод ...

Денят е наш! Усещам благостта му
и нека заедно с любов да го градим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...