17 feb 2010, 11:05

Денят е прекрасен

  Poesía
2.1K 0 8

 

“ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН”

 

В тази ледена утрин

намерили мъртъв

стария дядо Иван.

Замръзнал и сам.

В тази ледена утрин

бодри сладурки

усмихнати казват,

че денят е прекрасен.

В прекрасния ден

по всички канали

платени перачи

в модерни перални,

държавни и частни,

усърдно перат

упорити лекета

с много сапунка

от лоен сапун

и избелващ Per-sil.

После “чистите” силни

излитат нагоре

с леки балони.

От всички екрани

в упор ме гледат

и нагло се смеят

задници алчни

и яки вратлета,

мощни силачи,

хитри играчи

по ръба на бръснача.

Мутанти андрешковци

с бутикови дрешки

в баварски каруци,

многоръки бандити,

цветни боклуци,

саблезъби рендета,

нахакани ферхондета,

неизвестни съпруги,

силиконови ненки,

тарикатски заменки,

местни и ярки,

звезди и комети,

ГМО ярки

и всякакви други

медийни бомби

шумно взривяват

прекрасния ден.

Хвърчат напосоки

остри осколки.

Перфорират душата.

В паника бягам

и търся отчаяно

бомбоубежище

от жълтата чалга.

В тишината.

Но знам, че и утре

ухилен ме чака

“прекрасният” ден.

 

Състрадателни хора

тихо и скромно  

ще заровят във гроба

статиста в масовката,

безполезната, стара

мравка Иван.

Бил бивш работяга,

гледал децата си сам,

живеел “прекрасно”

с оскъдната пенсия.

Кротко си чакал

прекрасното лято,

да види децата си.

Те обещали,

след осем години,

да дойдат за малко

отнякъде,

където намерили...

хляб.

Ще сложат

две дати с тире

върху дървен кръст

над главата му.

 

А незнайно къде,

в прекрасния ден,

богати наследници

ще положат печално

с медийна врява

в мраморна гробница

мравояда Драган.

С отработени

сметки във банката.

И заработена

дупка в главата.

 

Ето, това е сценарият

на пиесата днешна,

господин Шекспир:

Актьори разбиват

по прашната сцена

азбучни истини

и истерично крещят:

“Някакъв Господ

посегнал на свободата!

Изковал ни вериги:

не кради,

не лъжи,

не убивай,

не чукай жената на ближния.

Смешно човече!

За да бъде прекрасен

твоят ден във театъра,

бъди нагъл артист,

не работяга-статист.

Или слез от земята!”

А във антрактите

палят свещ

в храма Му.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро е...
  • Прекрасно си описала нещастното ни ежедневие!Става ти тъжно и гадно като четеш това , но се и замисляш....Поздравления за позицията и за стиха !
  • Могъщо!!! Харесва ми!
  • Ами виновни сме си.
    Благодаря, Женина.
  • Живи сме и за какво?Да легнем и утре пак да се събудим в нищтото.Не ми се живее така.Това е само съществуване.И се броим за население,народ?В мизерия,подчинение,безгласност за което сме си виновни самите ние.
    Браво Даша-мъдро е!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...