Денят е прекрасен
“ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН”
В тази ледена утрин
намерили мъртъв
стария дядо Иван.
Замръзнал и сам.
В тази ледена утрин
бодри сладурки
усмихнати казват,
че денят е прекрасен.
В прекрасния ден
по всички канали
платени перачи
в модерни перални,
държавни и частни,
усърдно перат
упорити лекета
с много сапунка
от лоен сапун
и избелващ Per-sil.
После “чистите” силни
излитат нагоре
с леки балони.
От всички екрани
в упор ме гледат
и нагло се смеят
задници алчни
и яки вратлета,
мощни силачи,
хитри играчи
по ръба на бръснача.
Мутанти андрешковци
с бутикови дрешки
в баварски каруци,
многоръки бандити,
цветни боклуци,
саблезъби рендета,
нахакани ферхондета,
неизвестни съпруги,
силиконови ненки,
тарикатски заменки,
местни и ярки,
звезди и комети,
ГМО ярки
и всякакви други
медийни бомби
шумно взривяват
прекрасния ден.
Хвърчат напосоки
остри осколки.
Перфорират душата.
В паника бягам
и търся отчаяно
бомбоубежище
от жълтата чалга.
В тишината.
Но знам, че и утре
ухилен ме чака
“прекрасният” ден.
Състрадателни хора
тихо и скромно
ще заровят във гроба
статиста в масовката,
безполезната, стара
мравка Иван.
Бил бивш работяга,
гледал децата си сам,
живеел “прекрасно”
с оскъдната пенсия.
Кротко си чакал
прекрасното лято,
да види децата си.
Те обещали,
след осем години,
да дойдат за малко
отнякъде,
където намерили...
хляб.
Ще сложат
две дати с тире
върху дървен кръст
над главата му.
А незнайно къде,
в прекрасния ден,
богати наследници
ще положат печално
с медийна врява
в мраморна гробница
мравояда Драган.
С отработени
сметки във банката.
И заработена
дупка в главата.
Ето, това е сценарият
на пиесата днешна,
господин Шекспир:
Актьори разбиват
по прашната сцена
азбучни истини
и истерично крещят:
“Някакъв Господ
посегнал на свободата!
Изковал ни вериги:
не кради,
не лъжи,
не убивай,
не чукай жената на ближния.
Смешно човече!
За да бъде прекрасен
твоят ден във театъра,
бъди нагъл артист,
не работяга-статист.
Или слез от земята!”
А във антрактите
палят свещ
в храма Му.
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добро е...
-
Прекрасно си описала нещастното ни ежедневие!Става ти тъжно и гадно като четеш това , но се и замисляш....Поздравления за позицията и за стиха !
-
Могъщо!!! Харесва ми!
-
Ами виновни сме си.
Благодаря, Женина. -
Живи сме и за какво?Да легнем и утре пак да се събудим в нищтото.Не ми се живее така.Това е само съществуване.И се броим за население,народ?В мизерия,подчинение,безгласност за което сме си виновни самите ние.
Браво Даша-мъдро е! -
Благодаря ви за вниманието.
-
...!
Поздравления! -
Реална картина на нашата
действителност, умело отразена!
Безпощадна стира, поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
