17.02.2010 г., 11:05

Денят е прекрасен

2.1K 0 8

 

“ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН”

 

В тази ледена утрин

намерили мъртъв

стария дядо Иван.

Замръзнал и сам.

В тази ледена утрин

бодри сладурки

усмихнати казват,

че денят е прекрасен.

В прекрасния ден

по всички канали

платени перачи

в модерни перални,

държавни и частни,

усърдно перат

упорити лекета

с много сапунка

от лоен сапун

и избелващ Per-sil.

После “чистите” силни

излитат нагоре

с леки балони.

От всички екрани

в упор ме гледат

и нагло се смеят

задници алчни

и яки вратлета,

мощни силачи,

хитри играчи

по ръба на бръснача.

Мутанти андрешковци

с бутикови дрешки

в баварски каруци,

многоръки бандити,

цветни боклуци,

саблезъби рендета,

нахакани ферхондета,

неизвестни съпруги,

силиконови ненки,

тарикатски заменки,

местни и ярки,

звезди и комети,

ГМО ярки

и всякакви други

медийни бомби

шумно взривяват

прекрасния ден.

Хвърчат напосоки

остри осколки.

Перфорират душата.

В паника бягам

и търся отчаяно

бомбоубежище

от жълтата чалга.

В тишината.

Но знам, че и утре

ухилен ме чака

“прекрасният” ден.

 

Състрадателни хора

тихо и скромно  

ще заровят във гроба

статиста в масовката,

безполезната, стара

мравка Иван.

Бил бивш работяга,

гледал децата си сам,

живеел “прекрасно”

с оскъдната пенсия.

Кротко си чакал

прекрасното лято,

да види децата си.

Те обещали,

след осем години,

да дойдат за малко

отнякъде,

където намерили...

хляб.

Ще сложат

две дати с тире

върху дървен кръст

над главата му.

 

А незнайно къде,

в прекрасния ден,

богати наследници

ще положат печално

с медийна врява

в мраморна гробница

мравояда Драган.

С отработени

сметки във банката.

И заработена

дупка в главата.

 

Ето, това е сценарият

на пиесата днешна,

господин Шекспир:

Актьори разбиват

по прашната сцена

азбучни истини

и истерично крещят:

“Някакъв Господ

посегнал на свободата!

Изковал ни вериги:

не кради,

не лъжи,

не убивай,

не чукай жената на ближния.

Смешно човече!

За да бъде прекрасен

твоят ден във театъра,

бъди нагъл артист,

не работяга-статист.

Или слез от земята!”

А във антрактите

палят свещ

в храма Му.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро е...
  • Прекрасно си описала нещастното ни ежедневие!Става ти тъжно и гадно като четеш това , но се и замисляш....Поздравления за позицията и за стиха !
  • Могъщо!!! Харесва ми!
  • Ами виновни сме си.
    Благодаря, Женина.
  • Живи сме и за какво?Да легнем и утре пак да се събудим в нищтото.Не ми се живее така.Това е само съществуване.И се броим за население,народ?В мизерия,подчинение,безгласност за което сме си виновни самите ние.
    Браво Даша-мъдро е!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...