26 ago 2006, 11:21

Денят и нощта

  Poesía
756 0 2
Нощното небе...
самотната луна...
звезди милиарди светят горе...
а тя е все тъй сама...

Всичките звезди я греят...
осветяват нейното лице...
но тя не ще да ги погледне...
за Слънцето е само нейното сърце...

Чака го Луната бледа...
цяла вечност чака...
и тъжно все към долината гледа,
когато си отива мрака...

Нейното слънце се задава,
усмивка озарява лунното лице...
но това... за кратко е това - Луната се предава
и оставя денят в Негови ръце.

Осветява той денят,
разпръсква нежно своите лъчи...
и ето, вече негов е светът,
но той все Нейното име мълви...

Той също я чака - тя знае...
и също плаче и тъжи,
нищо, че грее - той на мъка ухае,
всеки ден така - докато се стъмни...

И гонят се така те цяла вечност,
и без глас тихо се зоват...
казват всички - безсмислено е всичко,
но влюбени сърца са - няма да се предадат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Белослава Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти!
  • Дано не се предадат!И това стихче е хубаво...Пресъздала си героите в луната и слънцето, и става още по-интересно за читателите./6/

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...