Денят и нощта
Нощното небе...
самотната луна...
звезди милиарди светят горе...
а тя е все тъй сама...
Всичките звезди я греят...
осветяват нейното лице...
но тя не ще да ги погледне...
за Слънцето е само нейното сърце...
Чака го Луната бледа...
цяла вечност чака...
и тъжно все към долината гледа,
когато си отива мрака...
Нейното слънце се задава,
усмивка озарява лунното лице...
но това... за кратко е това - Луната се предава
и оставя денят в Негови ръце.
Осветява той денят,
разпръсква нежно своите лъчи...
и ето, вече негов е светът,
но той все Нейното име мълви...
Той също я чака - тя знае...
и също плаче и тъжи,
нищо, че грее - той на мъка ухае,
всеки ден така - докато се стъмни...
И гонят се така те цяла вечност,
и без глас тихо се зоват...
казват всички - безсмислено е всичко,
но влюбени сърца са - няма да се предадат.
© Белослава Асенова All rights reserved.
