Раята жадуваше човещината,
жадуваше за хубава съдба,
жадуваше тя за свободата,
тъй непостижима без борба!
Паисий, отец тих и скромен,
пръв докосна тънката струна
на българския дух народен,
напомни ни за Симеон и Крума!
В неволя робът беше тъпкан,
стресна се българското племе,
усети в душата огромна мъка,
че живее сред такова време!
Събуден от летаргичен покой,
българинът показа голяма сила,
някак се сети, че човек е и той,
даде всичко за родината мила!
Нека помним тоз период славен,
в сърца ни българското да трепти,
нека в душите стремеж е запален
за правдата и за сбъднати мечти!
© Георги Todos los derechos reservados