29 окт. 2024 г., 19:55

Денят на будителите

549 0 0

Раята жадуваше човещината,

жадуваше за хубава съдба,

жадуваше тя за свободата,

тъй непостижима без борба!

 

Паисий, отец тих и скромен,

пръв докосна тънката струна

на българския дух народен,

напомни ни за Симеон и Крума!

 

В неволя робът беше тъпкан,

стресна се българското племе,

усети в душата огромна мъка,

че живее сред такова време!

 

Събуден от летаргичен покой,

българинът показа голяма сила,

някак се сети, че човек е и той,

даде всичко за родината мила!

 

Нека помним тоз период славен,

в сърца ни българското да трепти,

нека в душите стремеж е запален

за правдата и за сбъднати мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...