Раята жадуваше човещината,

жадуваше за хубава съдба,

жадуваше тя за свободата,

тъй непостижима без борба!

Паисий, отец тих и скромен,

пръв докосна тънката струна

на българския дух народен,

напомни ни за Симеон и Крума!

В неволя робът беше тъпкан,

стресна се българското племе,

усети в душата огромна мъка,

че живее сред такова време!

Събуден от летаргичен покой,

българинът показа голяма сила,

някак се сети, че човек е и той,

даде всичко за родината мила!

Нека помним тоз период славен,

в сърца ни българското да трепти,

нека в душите стремеж е запален

за правдата и за сбъднати мечти!