29.10.2024 г., 19:55

Денят на будителите

551 0 0

Раята жадуваше човещината,

жадуваше за хубава съдба,

жадуваше тя за свободата,

тъй непостижима без борба!

 

Паисий, отец тих и скромен,

пръв докосна тънката струна

на българския дух народен,

напомни ни за Симеон и Крума!

 

В неволя робът беше тъпкан,

стресна се българското племе,

усети в душата огромна мъка,

че живее сред такова време!

 

Събуден от летаргичен покой,

българинът показа голяма сила,

някак се сети, че човек е и той,

даде всичко за родината мила!

 

Нека помним тоз период славен,

в сърца ни българското да трепти,

нека в душите стремеж е запален

за правдата и за сбъднати мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...