29.10.2024 г., 19:55

Денят на будителите

545 0 0

Раята жадуваше човещината,

жадуваше за хубава съдба,

жадуваше тя за свободата,

тъй непостижима без борба!

 

Паисий, отец тих и скромен,

пръв докосна тънката струна

на българския дух народен,

напомни ни за Симеон и Крума!

 

В неволя робът беше тъпкан,

стресна се българското племе,

усети в душата огромна мъка,

че живее сред такова време!

 

Събуден от летаргичен покой,

българинът показа голяма сила,

някак се сети, че човек е и той,

даде всичко за родината мила!

 

Нека помним тоз период славен,

в сърца ни българското да трепти,

нека в душите стремеж е запален

за правдата и за сбъднати мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...