29.10.2024 г., 19:55

Денят на будителите

552 0 0

Раята жадуваше човещината,

жадуваше за хубава съдба,

жадуваше тя за свободата,

тъй непостижима без борба!

 

Паисий, отец тих и скромен,

пръв докосна тънката струна

на българския дух народен,

напомни ни за Симеон и Крума!

 

В неволя робът беше тъпкан,

стресна се българското племе,

усети в душата огромна мъка,

че живее сред такова време!

 

Събуден от летаргичен покой,

българинът показа голяма сила,

някак се сети, че човек е и той,

даде всичко за родината мила!

 

Нека помним тоз период славен,

в сърца ни българското да трепти,

нека в душите стремеж е запален

за правдата и за сбъднати мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...