25 feb 2023, 22:35

Денят на гнева

  Poesía » Otra
764 0 0

Когато настъпи денят на гнева

Бог си беше взел отпуск

и си почиваше.

Дяволът с развързани ръце 

весело цвилеше...

беше му забавно толкова 

мъки ,раздори 

и свинщини

да сее сред хората.

Денят на Гнева

безкраен почти век,

не издържа почти никой,

оцелелите желаеха смъртта 

реките от кръв и сълзи

преливаха.

Когато Бог се върна 

вече нищо нямаше 

смисъл.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...