Feb 25, 2023, 10:35 PM

Денят на гнева

  Poetry » Other
760 0 0

Когато настъпи денят на гнева

Бог си беше взел отпуск

и си почиваше.

Дяволът с развързани ръце 

весело цвилеше...

беше му забавно толкова 

мъки ,раздори 

и свинщини

да сее сред хората.

Денят на Гнева

безкраен почти век,

не издържа почти никой,

оцелелите желаеха смъртта 

реките от кръв и сълзи

преливаха.

Когато Бог се върна 

вече нищо нямаше 

смисъл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...