4 jul 2010, 10:13

Денят на стомашните меченца

643 0 0

След като се скри луната
и с теб пак останахме сами,
напрежението... искрата...
огънят, който в нас гори,
запален бе на свещ едничка,
да посрещнем този ден.
И на студа да не си самичка,
аз дори запалих мен...

После росата ни изкъпа,
като котараците ненужни;
едва сега разбирам, скъпа,
че не са ни сълзите чужди.
И, облегната до мене, мъркаш -
как те дразни тази светлина!
Вътрешно ще се побъркаш,
щом те докосне сутринта...

Кланяйки се на слънцето вече,
нека измине и този период,
ден и нощ - и сме пак обречени
срещу времето да сме на ход.
Докато така стоиме, приковани,
кой ли ще ни възвести това,
че съществата вътре неразбрани
с нас си започнаха деня?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...