Денят на стомашните меченца

Jul 4, 2010, 10:13 AM

Poetry » Love

525 0 0

След като се скри луната
и с теб пак останахме сами,
напрежението... искрата...
огънят, който в нас гори,
запален бе на свещ едничка,
да посрещнем този ден.
И на студа да не си самичка,
аз дори запалих мен...
После росата ни изкъпа,
като котараците ненужни;
едва сега разбирам, скъпа,
че не са ни сълзите чужди. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Денят на стомашните меченца

Want to read more?

Random works