Изгубва се и този ден
в скрижалите на Времето ронливо.
След него куцам уморен,
усмихвам се полущастливо...
Отива си, а беше мой.
Последен от веригата,
в която няма ред и край...
А беше мой, а беше мой.
Отива си и този ден,
а сякаш нещо ме горѝ!
Частица взе от мен
и ме боли, и ме боли...
© Хари Спасов Todos los derechos reservados