Денят уречен
 

Пак е нощ, и мисълта ми бяга
да те докосва продължително,
будна през очите ми минава - 
в сънят сме двама!Възхитително! 

Искам допир, искам топлината
да усещам в бягството си сънено - 
слятост между душите и телата,
искам всичко, а в денят ни трудно е!

Създавам си реалност от споделяне
в тайнството на нощния ми сън,
ако ме поискаш, сбъдва се
докосване, усещане с теб да съм!

Не бързам, нека утрото събудено
с аромат на пролет те посрещне,
усетиш ли ме, разтълкувай го,
че денят уречен ще ни срещне!