May 14, 2022, 5:11 PM

Денят уречен

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Денят уречен
 

Пак е нощ, и мисълта ми бяга
да те докосва продължително,
будна през очите ми минава - 
в сънят сме двама!Възхитително! 

 

Искам допир, искам топлината
да усещам в бягството си сънено - 
слятост между душите и телата,
искам всичко, а в денят ни трудно е!

 

Създавам си реалност от споделяне
в тайнството на нощния ми сън,
ако ме поискаш, сбъдва се
докосване, усещане с теб да съм!

 

Не бързам, нека утрото събудено
с аромат на пролет те посрещне,
усетиш ли ме, разтълкувай го,
че денят уречен ще ни срещне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...