Депресиращият ден
Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...
Подтиска ме и през сълзите ми напира...
След малко сякаш ще избухна в стон!
И мойта радост, преди да се роди, умира...
И Злото сякаш съм качил на трон...
В дошлата Есен съм останал без надежда...
С очи разплакани стои света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда
и нямам вяра да се съхраня!
Всемирната тъга е влезнала в душата!
Защо тъй ме ограби Есента?!
Аз чувствам лепкавите пръсти на Съдбата
и репликите сетни на Света!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Самотата винаги е била тежка орисница на всеки човек и сигурно няма такъв, за когото тя да не е била единствената искрена спътница в живота. Но тя не е нещо, което се крепи и остава дълго – пред нас остава изборът дали искаме да я има или не.
Произведението ти е наистина силно, и чувствено, много голямо впечатление ми прави "И Злото сякаш съм качил на трон..." – тази хипербола е много добра, поздравления; но винаги можеш да го свалиш от трона му, нали? Защото тронът е предназначен за тези, които ни дават светлина в живота...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря на Frisko за хубавите думи и му пожелавам най-хубавото от хубавото!