11 oct 2012, 10:17

Депресиращият ден

Poesía » Filosófica

576 0 2

Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...

Подтиска ме и през сълзите ми напира...
След малко сякаш ще избухна в стон!
И мойта радост, преди да се роди, умира...
И Злото сякаш съм качил на трон...

В дошлата Есен съм останал без надежда...
С очи разплакани стои света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда
и нямам вяра да се съхраня!

Всемирната тъга е влезнала в душата!
Защо тъй ме ограби Есента?!
Аз чувствам лепкавите пръсти на Съдбата
и репликите сетни на Света!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Hekredel (Христо Славов)

Не знам кой избира да е много или малко тъжно. Но аз пиша това което излиза от мен!
Благодаря на Frisko за хубавите думи и му пожелавам най-хубавото от хубавото!

2012-10-12T08:23:04+03:00
Frisco (Франсиско)

Самотата винаги е била тежка орисница на всеки човек и сигурно няма такъв, за когото тя да не е била единствената искрена спътница в живота. Но тя не е нещо, което се крепи и остава дълго – пред нас остава изборът дали искаме да я има или не.
Произведението ти е наистина силно, и чувствено, много голямо впечатление ми прави "И Злото сякаш съм качил на трон..." – тази хипербола е много добра, поздравления; но винаги можеш да го свалиш от трона му, нали? Защото тронът е предназначен за тези, които ни дават светлина в живота...

2012-10-12T00:59:28+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0