Hekredel (Христо Славов)
1524 419
11 окт. 2012 г., 10:17

Депресиращият ден 

  Поэзия » Философская
450 0 2

Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...

Подтиска ме и през сълзите ми напира...
След малко сякаш ще избухна в стон!
И мойта радост, преди да се роди, умира...
И Злото сякаш съм качил на трон...

В дошлата Есен съм останал без надежда...
С очи разплакани стои света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда
и нямам вяра да се съхраня!

Всемирната тъга е влезнала в душата!
Защо тъй ме ограби Есента?!
Аз чувствам лепкавите пръсти на Съдбата
и репликите сетни на Света!...

© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам кой избира да е много или малко тъжно. Но аз пиша това което излиза от мен!
    Благодаря на Frisko за хубавите думи и му пожелавам най-хубавото от хубавото!
  • Самотата винаги е била тежка орисница на всеки човек и сигурно няма такъв, за когото тя да не е била единствената искрена спътница в живота. Но тя не е нещо, което се крепи и остава дълго – пред нас остава изборът дали искаме да я има или не.
    Произведението ти е наистина силно, и чувствено, много голямо впечатление ми прави "И Злото сякаш съм качил на трон..." – тази хипербола е много добра, поздравления; но винаги можеш да го свалиш от трона му, нали? Защото тронът е предназначен за тези, които ни дават светлина в живота...
Предложения
: ??:??