11 окт. 2012 г., 10:17

Депресиращият ден

575 0 2

Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...

Подтиска ме и през сълзите ми напира...
След малко сякаш ще избухна в стон!
И мойта радост, преди да се роди, умира...
И Злото сякаш съм качил на трон...

В дошлата Есен съм останал без надежда...
С очи разплакани стои света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда
и нямам вяра да се съхраня!

Всемирната тъга е влезнала в душата!
Защо тъй ме ограби Есента?!
Аз чувствам лепкавите пръсти на Съдбата
и репликите сетни на Света!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не знам кой избира да е много или малко тъжно. Но аз пиша това което излиза от мен!
    Благодаря на Frisko за хубавите думи и му пожелавам най-хубавото от хубавото!
  • Самотата винаги е била тежка орисница на всеки човек и сигурно няма такъв, за когото тя да не е била единствената искрена спътница в живота. Но тя не е нещо, което се крепи и остава дълго – пред нас остава изборът дали искаме да я има или не.
    Произведението ти е наистина силно, и чувствено, много голямо впечатление ми прави "И Злото сякаш съм качил на трон..." – тази хипербола е много добра, поздравления; но винаги можеш да го свалиш от трона му, нали? Защото тронът е предназначен за тези, които ни дават светлина в живота...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...