Oct 11, 2012, 10:17 AM

Депресиращият ден

574 0 2

Един неделен ден от глупавото време
стои пред мен и аз не знам защо!
А сивотата му е, дявол да го вземе,
подобие нещастно на нощта...

Подтиска ме и през сълзите ми напира...
След малко сякаш ще избухна в стон!
И мойта радост, преди да се роди, умира...
И Злото сякаш съм качил на трон...

В дошлата Есен съм останал без надежда...
С очи разплакани стои света!
И сякаш съм притиснат в кукувича прежда
и нямам вяра да се съхраня!

Всемирната тъга е влезнала в душата!
Защо тъй ме ограби Есента?!
Аз чувствам лепкавите пръсти на Съдбата
и репликите сетни на Света!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам кой избира да е много или малко тъжно. Но аз пиша това което излиза от мен!
    Благодаря на Frisko за хубавите думи и му пожелавам най-хубавото от хубавото!
  • Самотата винаги е била тежка орисница на всеки човек и сигурно няма такъв, за когото тя да не е била единствената искрена спътница в живота. Но тя не е нещо, което се крепи и остава дълго – пред нас остава изборът дали искаме да я има или не.
    Произведението ти е наистина силно, и чувствено, много голямо впечатление ми прави "И Злото сякаш съм качил на трон..." – тази хипербола е много добра, поздравления; но винаги можеш да го свалиш от трона му, нали? Защото тронът е предназначен за тези, които ни дават светлина в живота...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...