16 jul 2021, 16:50  

"Депресия"

602 0 0

"Депресия" 

 


Мисловните ми притурки са композирани от бомба със закъснител на творец

като свине за клане.

Симфония от невяра в себе си изпява се докато гласа ми не заспре,

вода, която тече

е състоянието, в чието искам да се превърна, но не - 

Обвивка от цимент

ми завладява движенията докато не предостави на мен форма на глух и слепец. 

Неспособен да се вслуша в съветите на другите.

Не ми казвай, че нещата ще потръгнат на добре защото досега нещата не са тръгнали на добре - 

Не ми се говори за мен,

не ми се говори за приятелите с познатите, с приятелите за познатите и прочее.

Гади ми се от разговорите за мен

и осъзнаването, че говоренето за себе си никога не ще помогне, 

но пак търся спасение.

А медикаментите не са решение и няма да ме разбере терапевт, нито е от помощ самолечение, 

но пак искам спасение. 

Бил съм в Ада увит от въже за издърпване не по-дебело от конец, 

на Дяволът танца се нуждае от мойте ръце. 

Седял съм в беззатворна килия, върху хладните стоманени решетки облегнал се

тук навеки бива мойто обитаване 

в затвора у мен създаден за хартиеното ми сърце...

Три. 

  Две.
    Гърмеж. 
      Таймерът на нула е.

 


-sr. 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Радулов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...