"Депресия" 

Мисловните ми притурки са композирани от бомба със закъснител на творец

като свине за клане.

Симфония от невяра в себе си изпява се докато гласа ми не заспре,

вода, която тече

е състоянието, в чието искам да се превърна, но не - 

Обвивка от цимент

ми завладява движенията докато не предостави на мен форма на глух и слепец. 

Неспособен да се вслуша в съветите на другите.

Не ми казвай, че нещата ще потръгнат на добре защото досега нещата не са тръгнали на добре - 

Не ми се говори за мен,

не ми се говори за приятелите с познатите, с приятелите за познатите и прочее.

Гади ми се от разговорите за мен

и осъзнаването, че говоренето за себе си никога не ще помогне, 

но пак търся спасение.

А медикаментите не са решение и няма да ме разбере терапевт, нито е от помощ самолечение, 

но пак искам спасение. 

Бил съм в Ада увит от въже за издърпване не по-дебело от конец, 

на Дяволът танца се нуждае от мойте ръце. 

Седял съм в беззатворна килия, върху хладните стоманени решетки облегнал се

тук навеки бива мойто обитаване 

в затвора у мен създаден за хартиеното ми сърце...

Три. 

  Две.
    Гърмеж. 
      Таймерът на нула е.

-sr.